“След мен и потоп” е фундаментален мисловен закон на повечето служители в българските фирми (и не само). Всъщност, проблемът идва от внушението, че винаги трябва да си търсим по-добра работа. Така служителите постъпват в една компания и до около 2-3 години я сменят с друга, в която им предлагат по-добри условия и длъжност. Съществуват хора, които до такава степен са се специализирали в това, че когато постъпят на работа, те стартират дейности и процеси, чиито резултати ще се видят месеци след тяхното напускане. Това е и причината често пъти да няма приемственост при смяната на персонал – всеки иска да стартира нов процес, с който да подобри “лошите практики преди него”, а в същото време, той си осигурява достатъчно преднина, за да може граденият от него провал да стане факт, след като той реално е на друго място.
Сложно и не дотам реализуемо, ще си кажат повечето от вас. Да, ако фирмата е от 5 до 20 човека. С нарастване на броя служители над 100, възможността да се покриеш за няколко години е все по-голяма. Съществуват някои софтуерни компании (които от уважение няма да спомена), за които е обществена тайна, че 3 години можеш да се скатаваш активно, преди някой изобщо да забележи , че не си вършиш работата. Дори и тогава не е много сигурно, че ще се усетят.
