Продължение на “Защо искате да сте мениджър? (част I)”
Отрицателни аспекти на контрола
Като говорим за контрол, да обсъдим и отрицателните страни на контрола. Първо, заблуждавате се, ако смятате, че да сте мениджър означава да сте някакъв сноб с диктаторски наклонности, който казва на всички какво да правят. Да раздавате заповеди наляво надясно може да върши работа в казармата (а не съм сигурен, че и там е от голяма полза), но не върши работа в повечето фирми. Когато хората получават нареждания без обяснение и подходяща мотивация, те се изнервят. Изнервените служители отвръщат на удара – активно и пасивно – и крайният резултат е, че вие се проваляте като мениджър.
Затова ако искате да станете мениджър, защото така ще имате повече власт, забравете. Изчакайте няколко години, докато придобиете по-зряло отношение към управлението или пък се замислете за варианта да напуснете компанията, в която сте в момента, и да постъпите на военна служба. (Успех в това!).
Втората отрицателна черта на контрола е отговорността. Да, имате свободата да определяте детайлите, но трябва да поемете отговорност за всичките си решения. Ако вземете решение и то се окаже неефективно, бъдете готови да посрещнете гнева на хората над вас. Вземайте достатъчно лоши решения, навличайте си достатъчно гняв и ще ви уволнят.
Това означава, че контролът има цена, и тази цена е вътрешното напрежение относно това дали решенията ви са правилни. Някои хора не издържат на напрежението. Обзема ги тревога, пренебрегват семейството си и много трудно се справят с несигурността при вземането на решения (повечето решения не изискват да избирате между черно и бяло – има оттенъци на сиво). Ако напрежението не ви понася, не ставайте мениджър.
Ключово умение на мениджъра – работа с хора
Изглежда очевидно, но все пак ще го кажа тук – да бъдеш мениджър означава да работиш с хора. Накратко да си мениджър представлява точно това – да постигаш резултати чрез други хора.
Някои погрешно смятат, че ръководният пост в техническа специалност като ИТ например, е просто поредното стъпало в стълбицата вследствие на натрупаните технически умения. Те гледат на професионалното развитие като на „програмист, старши програмист, ръководител на проект, мениджър” или „анализатор, старши анализатор, ръководител на проект, мениджър” или [напишете своя списък с длъжности, като последната да е мениджър] и мислят, че е естествено, когато човек става по-добър в дадена работа да преминава на следващото ниво.
Трябва да разберете, че с разширяване на обхвата на работните ви задължения, докато вървите нагоре по професионалната стълбица, настъпва и промяна в уменията, които трябва да притежавате и нещата, за които ще трябва да отделяте от времето си. Техническите длъжности от по-ниско ниво изискват от вас добри технологични познания. Длъжностите от по-високо ниво, като ръководител на проект и мениджър, изискват от вас да работите добре с хора – да изваждате наяве силните им страни, да общувате с тях и да сте в състояние да им влияете.
Тук е налице едно фундаментално противоречие, което много хора не могат да разберат. Да си мениджър означава да отделяш по-малко време за техническата част. Ако наистина ви харесва да работите върху техническите детайли, не ставайте мениджър.
Заключение
Повечето хора на технически длъжности, които стават мениджъри, го правят, защото се стремят към по-широк обхват на действие и контрол. На практика те получават желания обхват на действие и контрол, но го получават само като оставят на заден план някои от техническите си умения, които са развили като индивидуални служители. Но може би най-важното е, че не ставате добър мениджър, защото имате добри технически умения – добър мениджър сте, когато сте в състояние да направите така, че работата да бъде свършена чрез други хора. Мениджмънтът е умение да общувате с хората – а не техническо умение.
